На 3 октомври 1789 г. Джордж Уошингтън подписва първата национална прокламация за Ден на благодарността в историята на Съединените щати. Документът е издаден в Ню Йорк, а за ден на благодарност и молитва е определен четвъртък, 26 ноември същата година.
Датата често се свързва с началото на американския национален празник, но не става дума за първото честване на благодарност на територията на бъдещите Съединени щати. Подобни дни са обявявани още в колониалния период, а Континенталният конгрес и военните власти са определяли отделни дни за благодарност по време на Войната за независимост.
Конгресът поставя началото
На 28 септември 1789 г. първият Конгрес по новата конституция приема резолюция, с която иска от президента да препоръча на американския народ ден за обща благодарност и молитва. Няколко дни по-късно Уошингтън издава прокламацията.
Националните архиви на САЩ определят събитието като първото честване на Деня на благодарността по новата конституция. В документа президентът посочва като повод за благодарност възможността американците мирно да изградят форма на управление, гарантираща тяхната сигурност и щастие.
„Препоръчвам и определям четвъртък, 26 ноември, да бъде посветен от народа на тези щати на служба на онова велико и славно Същество“, пише Уошингтън.В прокламацията се споменават още мирът, единството, изобилието, гражданската и религиозната свобода, както и възможността за придобиване и разпространяване на полезни знания. Денят е замислен не само като обществено тържество, но и като време за молитва и равносметка.
Празникът става ежегоден много по-късно
След Уошингтън и президентите Джон Адамс и Джеймс Мадисън обявяват отделни национални дни за благодарност, но традицията не се превръща веднага в ежегодна. Според Библиотеката на Конгреса след 1789 г. не всеки президент продължава практиката.
Авраам Линкълн възстановява националната президентска прокламация през 1863 г. По-късно, през 1941 г., Конгресът определя четвъртия четвъртък на ноември като федерален празник. Така еднократният ден, обявен от Уошингтън на 3 октомври 1789 г., постепенно се превръща в една от най-устойчивите американски национални традиции.
Източници: archives.gov, loc.gov
Напиши коментар:
КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА
1 Сатана Z
Към момента на смъртта му през 1799 г. в имението Маунт Върнън е имало общо 317 поработени хора (роби). От тях 123 са били лична собственост на самия Джордж Вашингтон, а останалите са принадлежали на съпругата му Марта (като част от наследството от първия ѝ съпруг) или са били наети.
Вашингтон наследява първите си 10 роби, когато е едва 11-годишен, а през живота си е контролирал общо над 500 поработени лица в различните си имоти. В своето завещание той оставя разпореждане неговите 123 роби да бъдат освободени след смъртта на съпругата му.
18:33 14.10.2026
2 Хелоуин
18:38 14.10.2026
3 Финансист
18:46 14.10.2026
4 Американците благодарят
18:47 14.10.2026
5 Стига вече, писна ми от подмазвачи
Има един преводач на филми уестърни, Веселин Каменов, той също го пише така!
Коментиран от #6
18:51 14.10.2026
6 Този коментар е премахнат от модератор.
7 Този коментар е премахнат от модератор.